Начало / Основно училище
Изхождайки от своите благородни цели, залегнали в учредителния устав и с оглед реализация на мисията си, СДРУЖЕНИЕ „СБВ БЪЛГАРИЯ“ закупи сградата на бившето основно оздравително училище „Христо Ботев“ в района на Детска Специализирана Болница за Активно Лечение и Рехабилитация на Белодробни Болести /ДСБАЛРББ/ „Царица Йоанна“- гр. Трявна.
След необходимите строително ремонтни работи и спазвайки процедурата в Закона за предучилищното и училищното образование, ще бъде лицензирано Частно основно училище „Алберт Айнщайн“.
ДСБПЛРББ „Царица Йоанна“ е единственото лечебно заведение в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания и туберкулоза. Разположена е в подножието на Стара планина, на южен склон в предбалканското възвишение в гр. Трявна на около 450 метра надморска височина, отстояща на 250 метра от северозападните покрайнини на града. Мястото е избрано след специално климатологично проучване.
Създадена е през 1938 г., когато царица Йоанна Българска дарява своята зестра и поръчва на царския архитект Йордан Севов да проектира и построи в съвременен български национален стил Преванториум за гръдоболни деца в Трявна. Арх. Севов го проектира, като надхвърля най-модерните за онова време германски и швейцарски медицински изисквания с всички болнични помещения, обърнати и остъклени изцяло на юг, с обширни тераси и солариуми, позволяващи да се правят слънчеви бани и аеротерапия.
Климатотерапията представлява комплексно лечение, чиито методи се базират на прилагането на дозираното въздействие на климата в определена местност и специални климатични процедури на пациента, оказващи положително здравословно влияние върху организма на болния.
Факторите, оказващи благоприятно влияние за провеждането на климатотерапията са: надморското разположение на местността; атмосферното налягане, средната и текуща температура на околната среда, метеорологичните условия, интензивността на слънчевата радиация, влажността, движението на въздушните потоци.
Планинският нестуден и кристално свеж въздух с умерена влажност, липсата на мъгли в района и мекия през всички сезони климат, фитонцидите и други лечебни фактори – продукти на боровите гори, сред които е разположено лечебното заведение, се отразяват изключително благоприятно при лечението и възстановяването от прекарани белодробни заболявания.
Особено добре е повлияването на болните с бронхиална астма и хронични бронхити, поради изключително чистия въздух с нищожна концентрация на обичайните алергични агенти и липсата на атмосферни замърсители.
Създавайки съвременна образователна среда за интегрирано обучение и обединявайки я с медикаментозната терапия, климатотерапията, физиотерапията, смехотерапията и спортната активност ще реализираме непосредствената и крайната си цел.
ОБРАЗОВАТЕЛНО-ОЗДРАВИТЕЛЕН КОМПЛЕКС "СБВ БЪЛГАРИЯ" 1. МИСИЯ Повишаване здравната култура, социалната адаптация и подобряване качеството на живот на пациентите с остри и хронични белодробни заболявания и същевременно намаляване на усложненията, свързани със заболяването. 2. СТРУКТУРА - Училищен проект; - Център за индивидуално обучение и здравна култура. 3. ЛОКАЦИЯ В придобитата реновирана сграда на бившето основно оздравително училище "Христо Ботев", на територията на Детската специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести "Царица Йоанна" гр. Трявна. 4. ЗДРАВЕ и ОБРАЗОВАНИЕ „Когато няма здраве, мъдростта мълчи, изкуството не може да процъфтява, силите не играят, богатството е безполезно и разумът е болен“ - Херодот. Здравето е основно човешко право, а не привилегия. Здравето е пряко зависимо от спазването и на друго основно човешко право, а именно - правото на образование. Острите и хроничните заболявания на дихателната система са най-честите състояния, за които се търси лекарска помощ в детска възраст. Само едно от тях, бронхиалната астма засяга между 5% и 8,5% (в някои източници до 15%) от децата, което я прави най-честото хронично заболяване в детска възраст. Тя остава един от световните здравни проблеми, който води до животозастрашаващи пристъпи, когато заболяването не е в контрол. Според нивото на контрол, астмата се класифицира като: - неконтролирана - близо 45% от астматиците у нас нямат добър контрол на заболяването. Недобре контролираната астма води до влошаване качеството на живот, както и до нарушения в образованието и намален коефициент на социална адаптация. - частично контролирана; - контролирана - означава липса или проява само на минимални симптоми, без използване на „спасителен” (спешен) инхалатор, без остри пристъпи и без нежелани реакции към лечението. Според международните препоръки лечението на астмата трябва да цели контрол. За постигане на това хората се нуждаят от: - достъп до ефективни медикаменти, - обучение за това: как да приемат тези медикаменти; как да избегнат риска от изостряне на заболяването, и как да реагират в случай на това изостряне. При повечето пациенти с поставена диагноза, заболяването не е напълно контролирано. Това е така отчасти, защото лекарите често не успяват да оценят сериозността на астмата на пациента им, и отчасти, защото болните не вземат редовно предписаните им лекарства. Освен това визитите за проследяване не са планирани предварително и често пациентите търсят медицинска помощ само когато имат остра екзацербация (изостряне, рязко влошаване хода на болестта съпроводено с обостряне на наблюдаваните симптоми) на астмата. Качеството на живот на пациентите с астма е тясно свързано с нивото на контрол на заболяването. Острите пристъпи могат да бъдат избегнати чрез превантивни мерки, към които спадат и образователните програми за детето и родителите за правилното прилагане на лекарствата. Адекватното лечение и съпричастността на пациента към собственото му лечение, води до по-добър контрол на заболяването и подобрява качеството на живот, социалната адаптация и благосъстоянието на децата с астма. Начините за справяне с белодробните болести са: - повишаване здравната култура на пациентите, - профилактиката, - и превенцията. В лечението на хроничните белодробни неинфекциозни заболявания медикаментозната терапия; физиотерапията; климатотерапията, смехотерапия и спортната активност вървят ръка за ръка. Само чрез правилното им внедряване в ежедневното лечение на пациентите е възможно постигането на продължителни периоди на стабилизация и избягване на късните последици от заболяванията. В момента лечението на хроничните белодробни неинфекциозни заболявания е концентрирано изключително върху медикаментозното повлияване. В същото време изключителната урбанизация наблюдавана в България, поставя децата с хронични белодробни неинфекциозни заболявания на силното вредно въздействие на два основни рискови фактора за остри екзацербации. - на първо място, това са рецидивиращите вирусни инфекции на дихателните пътища, които се разпространяват безпрепятствено в големи колективи, пътуване с обществен транспорт и посещение на големи търговски обекти; - на второ място, децата в града са непрекъснато изложени на повишеното замърсяване на вдишвания въздух с фини прахови частици. Според проф. Мария Стаевска, председател на Българското дружество по алергология 13 % от новите случаи на астма сред децата са в резултат на замърсяване на въздуха от автомобилния трафик. В същото време, много тревожна е стабилната тенденция за увеличаване на учениците със затлъстяване, което е рисков фактор за по-тежкото протичане на хроничните неинфекциозни заболявания на дихателната система. 5. ИНДИВИДУАЛНО ОБУЧЕНИЕ Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, учениците, които по здравословни причини са настанени (хоспитализирани) в болница, може да се обучават в индивидуална форма. За целта, самото обучение се осъществява по индивидуален учебен план от болнични учители, назначени към училище и/или център за подкрепа за личностно развитие. Приемането на децата в болница е стресиращо събитие. Всяко дете преживява трудности в адаптационния период след хоспитализацията, чувства се социално изолирано и има нужда от психологическа подкрепа. Смята се, че създаването на среда за хоспитализираните деца, различна от болничната, с организирани, планувани образователни и занимателни дейности би оказала позитивно влияние върху пациентите. Тази среда е максимално близка до познатата на детето и в която то може да учи, да твори, да чете, да се забавлява. Ежедневните съвместни занимания го откъсват от мислите за болестта и засилват волята за справяне с нея. 6. ЗДРАВНА КУЛТУРА Здравното обучение в Центъра за индивидуално обучение и здравна култура, преследва следните цели: - непосредствена цел – формиране и повишаване на субективната здравна култура, представляваща съвкупност от здравни знания, здравни убеждения и здравно поведение, които са насочени към опазване на индивидуалното, груповото и общественото здраве. - крайна цел – създаване на утвърждаващ здравето стил на живот.
Публикувахте от Сдружение SBW Bulgaria в Неделя, 2 април 2023 г.